Набор ТОНКОРЕКТОР 2
Арт.№: 11698

1 от 1

Информация
6 канален моно тонкоректор с TL084.
Технически характеристики:
- дълбочина на корекцията: ±12dB;
- номинално входно напрежение: 250 mV;
- номинално изходно напрежение: 250 mV;
- честотна лента (при средно положение на потенциометрите): 10Hz - 60kHz (-3dB);
Еквалайзерът е изградена на основата на два четворни ОУ TL084 и се състои от входен предусилвател (U2C), смесител (U2B) и активни филтри, изградени с останалите операционни усилватели. Реализиран е по схемата на многолентов честотен коректор от диференциален тип (използвана е схемата на професионалния еквалайзер, разработен от ИРЕ-София, но модифицирана за захранване с еднополярно напрежение). Знакът и дълбочината на корекцията във всяка отделна лента зависят от степента на включване на съответния селективен двуполюсник (напр. за 1кHz: U1В, R14, C10, C16, R20) към неинвертиращия вход (потискане, т.А по схемата) или към инвертиращия вход (повдигане, т.B) на U2B. Това става плавно чрез потенциометрите RP1 - RP6. Селективните двуполюсници са реализирани като електронни еквиваленти на последователни трептящи кръгове. Характерно за диференциалния тип еквалайзери е, че качествения фактор на резонансната крива намалява с намаляване на дълбочината на корекцията, което позволява да се реализират дълбоки корекции в тясна честотна лента, а от друга страна се постига много добра неравномерност на АЧХ при по-плитка корекция.
Стойностите на честотно-определящите кондензатори и резистори в всеки филтър много силно влияят върху параметрите на съответните "електронни трептящи кръгове": качествен фактор и честота. Конкретните стойности са получени в следствие на компютърен синтез с оглед на минимална неравномерност на АЧХ и не се препоръчва тяхната произволна промяна с цел изменяне на честотата, защото това неизменно ще влоши параметрите на устройството.
За постигане на съответствие между дълбочината на корекцията в dB и равномерния ход на потенциометрите е необходимо те да имат S-образен закон на изменение на съпротивлението. Тъй като такиви потенциометри трудно могат да се намерят, трябва да се заменят с линейни потенциометри със стойност 47koM (това обаче е съпроводено със "сгъстяване на децибелите" към крайните положения на плъзгача). Могат да се използват и потенциометри с номинално съпротивление 10, 22 или 100кoM (линейни).
Дълбочината на корекцията се определя от стойностите на резисторите R7 и R9. При R7=R9=15кoM тя е от порядъка на 12dB, при R7=R9=22кoM - около 14dB, a при R7=R9=10кoM - 11dB. Кондензаторът C3 определя горната гранична честота като при C3=560pF (R9=15koM) тя спада до 18-20кHz.
В схемата е предвиден делител (R1,R2) за намаляване на входното нискочестотно напрежение, когато то е много голямо. Например: ако Uвх=0,5 V за да го намалим до 0,25V поставяме R1=R2=100koM. Входното съпротивление е приблизително равно на R1+R2, поради което те се избират по-високоомни. Ако не е необходим входния делител на мястото на R1 се запоява мостче, а R2 не се поставя.
В другия случай - когато входното напрежение е ниско може да се използва усилвателят реализиран с U2C. Неговото усилване е А=1+R5/R6. Минималната стойност на R6 се избира в зависимост от C2: при C2=10.0, 4.7, 2.2 - R6min=10koM; при С2=1.0, 0.47 - R6min=47koM. След като се уточни R6 и необходимото усилване се изчислява R5. Например за входно напрежение от 85mV е необходимо усилване от около 3 пъти. Избираме R6=10koM (при C2=4.7) и за R5 се получава 20кoM. С това стъпало могат да се получат усилвания и по-големи от 100. В случай, че няма да е необходимо усилване R6 и C2 не се поставят, а на мястото на R5 се поставя мостче. Ако се неутрализира и входния делител, то усилването на това стъпало става 1.
Изходното съпротивление на еквалайзера е от порядъка на омове, което позволява да се включи към следващо стъпало и с по-ниско входно съпротивление. Трябва да се има в предвид, че от товарното съпротивление и C4 ще зависи долната гранична честота на схемата. Например при C4=10.0 и Rт=4кoM - Fн<10Hz, но при C4=10.0 и Rт=1кoM - Fн=20Hz; C4=4.7 и Rт=4кoM - Fн=10Hz, но при C4=4.7oM и Rт=1кoM - Fн=35Hz; при C4=2.2oM за да е Fн<10Hz трябва Rт>10кoM.
За захранване на еквалайзера трябва да се използва еднополярен стабилизатор с малки пулсации. Ценер диодите VD1 и VD2 реализират изкуствена средна точка и двуполярно захранване (±5,1V при 13V захранване) за операционните усилватели. За работа при много по-ниски или по-високи захранващи напрежения трябва да се променят съответно ценеровите диоди (с друго напрежение на стабилизация, напр. Uz=12V за ±12V на ОУ) и евентуално R10. Да се има в предвид, че върху резистора R10 се губи около 3V, а минималното захранващо напрежение на TL084 е ±3V, a максималното ±15V. При по ниско захранване обаче трябва да се работи с по-малки входни и изходни напрежения за да не се получи ограничаване на сигнала. При 13V захранване максималното неизкривено изходно напрежение е около 2,5Veff.
Еквалайзера се свързва преди потенциометрите за усилване на крайния усилвател на мощност с възможно по-къси и ширмовани проводници.
За стерео вариант са необходими две такиви платки и е желателно да се използват двойни (стерео) потенциометри.
Преди запояването на U2 трябва да се постави мостчето М - парче от изолиран проводник. Тъй-като резисторите са с вертикален монтаж да се обърне внимание на предварителното премахване на лаковото покритие от изводите им.
- дълбочина на корекцията: ±12dB;
- номинално входно напрежение: 250 mV;
- номинално изходно напрежение: 250 mV;
- честотна лента (при средно положение на потенциометрите): 10Hz - 60kHz (-3dB);
Еквалайзерът е изградена на основата на два четворни ОУ TL084 и се състои от входен предусилвател (U2C), смесител (U2B) и активни филтри, изградени с останалите операционни усилватели. Реализиран е по схемата на многолентов честотен коректор от диференциален тип (използвана е схемата на професионалния еквалайзер, разработен от ИРЕ-София, но модифицирана за захранване с еднополярно напрежение). Знакът и дълбочината на корекцията във всяка отделна лента зависят от степента на включване на съответния селективен двуполюсник (напр. за 1кHz: U1В, R14, C10, C16, R20) към неинвертиращия вход (потискане, т.А по схемата) или към инвертиращия вход (повдигане, т.B) на U2B. Това става плавно чрез потенциометрите RP1 - RP6. Селективните двуполюсници са реализирани като електронни еквиваленти на последователни трептящи кръгове. Характерно за диференциалния тип еквалайзери е, че качествения фактор на резонансната крива намалява с намаляване на дълбочината на корекцията, което позволява да се реализират дълбоки корекции в тясна честотна лента, а от друга страна се постига много добра неравномерност на АЧХ при по-плитка корекция.
Стойностите на честотно-определящите кондензатори и резистори в всеки филтър много силно влияят върху параметрите на съответните "електронни трептящи кръгове": качествен фактор и честота. Конкретните стойности са получени в следствие на компютърен синтез с оглед на минимална неравномерност на АЧХ и не се препоръчва тяхната произволна промяна с цел изменяне на честотата, защото това неизменно ще влоши параметрите на устройството.
За постигане на съответствие между дълбочината на корекцията в dB и равномерния ход на потенциометрите е необходимо те да имат S-образен закон на изменение на съпротивлението. Тъй като такиви потенциометри трудно могат да се намерят, трябва да се заменят с линейни потенциометри със стойност 47koM (това обаче е съпроводено със "сгъстяване на децибелите" към крайните положения на плъзгача). Могат да се използват и потенциометри с номинално съпротивление 10, 22 или 100кoM (линейни).
Дълбочината на корекцията се определя от стойностите на резисторите R7 и R9. При R7=R9=15кoM тя е от порядъка на 12dB, при R7=R9=22кoM - около 14dB, a при R7=R9=10кoM - 11dB. Кондензаторът C3 определя горната гранична честота като при C3=560pF (R9=15koM) тя спада до 18-20кHz.
В схемата е предвиден делител (R1,R2) за намаляване на входното нискочестотно напрежение, когато то е много голямо. Например: ако Uвх=0,5 V за да го намалим до 0,25V поставяме R1=R2=100koM. Входното съпротивление е приблизително равно на R1+R2, поради което те се избират по-високоомни. Ако не е необходим входния делител на мястото на R1 се запоява мостче, а R2 не се поставя.
В другия случай - когато входното напрежение е ниско може да се използва усилвателят реализиран с U2C. Неговото усилване е А=1+R5/R6. Минималната стойност на R6 се избира в зависимост от C2: при C2=10.0, 4.7, 2.2 - R6min=10koM; при С2=1.0, 0.47 - R6min=47koM. След като се уточни R6 и необходимото усилване се изчислява R5. Например за входно напрежение от 85mV е необходимо усилване от около 3 пъти. Избираме R6=10koM (при C2=4.7) и за R5 се получава 20кoM. С това стъпало могат да се получат усилвания и по-големи от 100. В случай, че няма да е необходимо усилване R6 и C2 не се поставят, а на мястото на R5 се поставя мостче. Ако се неутрализира и входния делител, то усилването на това стъпало става 1.
Изходното съпротивление на еквалайзера е от порядъка на омове, което позволява да се включи към следващо стъпало и с по-ниско входно съпротивление. Трябва да се има в предвид, че от товарното съпротивление и C4 ще зависи долната гранична честота на схемата. Например при C4=10.0 и Rт=4кoM - Fн<10Hz, но при C4=10.0 и Rт=1кoM - Fн=20Hz; C4=4.7 и Rт=4кoM - Fн=10Hz, но при C4=4.7oM и Rт=1кoM - Fн=35Hz; при C4=2.2oM за да е Fн<10Hz трябва Rт>10кoM.
За захранване на еквалайзера трябва да се използва еднополярен стабилизатор с малки пулсации. Ценер диодите VD1 и VD2 реализират изкуствена средна точка и двуполярно захранване (±5,1V при 13V захранване) за операционните усилватели. За работа при много по-ниски или по-високи захранващи напрежения трябва да се променят съответно ценеровите диоди (с друго напрежение на стабилизация, напр. Uz=12V за ±12V на ОУ) и евентуално R10. Да се има в предвид, че върху резистора R10 се губи около 3V, а минималното захранващо напрежение на TL084 е ±3V, a максималното ±15V. При по ниско захранване обаче трябва да се работи с по-малки входни и изходни напрежения за да не се получи ограничаване на сигнала. При 13V захранване максималното неизкривено изходно напрежение е около 2,5Veff.
Еквалайзера се свързва преди потенциометрите за усилване на крайния усилвател на мощност с възможно по-къси и ширмовани проводници.
За стерео вариант са необходими две такиви платки и е желателно да се използват двойни (стерео) потенциометри.
Преди запояването на U2 трябва да се постави мостчето М - парче от изолиран проводник. Тъй-като резисторите са с вертикален монтаж да се обърне внимание на предварителното премахване на лаковото покритие от изводите им.