Набор 2021 приемник за дистанционно PC2

С този набор продължаваме темата за дистанционно управление на персоналния компютър
с пулт от битова техника. Това схемно решение, за разлика от разработеното от нас
устройство с микроконтролер (набор No. 120), не се отличава с оригиналност и е
модифициран вариант на предлагани в Интернет подобни схеми. Всички те се отличават с
това, че за декодиране на командите, подадени от пулта, се използва самият персонален
компютър. Този подход има своите предимства, както и недостатъци.
Възможностите на PC за софтуерно декодиране на командите са безкрайно големи в
сравнение със специализиран микроконтролер и за това съвместимостта с различни марки,
модели и стандарти на излъчване от пултовете ще е по-висока. От друга страна, тази
обработка натоварва CPU на компютъра и забавя работата на цялата система, което в
съчетание със съвместното използване с други, по-интензивно натоварващи програми,
може да доведе до недостиг на процесорна мощ и декодирането може да не се осъществи
коректно.
Приемникът се свързва към свободен RS232 (сериен) порт на компютъра Ви и се захранва
от него. За целта се използват линиите RTS и DTR, които се установяват в ниво "0".
В протокола RS232, това ниво съответства на напрежение от около +10V. Ценер диодът VD3
го ограничава на 5V, което е необходимо за работата на инфрачервения приемник.
Кондензаторът C1 има филтрираща роля. При преносимите компютри (лаптопи) често се
срещат по-ниски нива по RS-232 интерфейса (около 6V). За работа в този случаи може да
се промени стойността на резистора R1 или да се даде на късо и да се разчита на
вътрешното токоограничение в порта.
Инфрачервеният приемник U1, представлява специализирана интегрална схема, предназначена
за приемане на сигналите от пулт за ДУ. Той служи за усилване и демодулиране на приемания
сигнал. За излъчването на команди се използва носеща честота от 30-50kHz - най-често 38kHz.
На изхода на U1 се получават напрежения, съответстващи на "0" и "1", в зависимост от това
дали се излъчва носещата честота или не. Чрез промяна във времето на излъчване, паузата
между равномерни излъчвания или други методи, се кодират различните бутони от пулта.
Този поток от "0" и "1" се подава на входа DCD на RS-232 и се декодира от съответният
софтуерен модул от към компютъра. Повечето софтуерни решения предлагат избор на линията
по която се подават данните и там трябва да се избере DCD.
Светодиодът VD4 светва при всяко приемане от U1 на светлина с модулация 38kHz.
На практика при натискане на бутон от пулта VD4 трябва да премигне. Той обаче не е
свързан по никакъв начин с последващото декодиране на информацията и не може да служи
за индикация за правилно приет код.
На схемата е означена номерацията на изводите на куплунга ("женски" 9 или 25 пинов Canon)
за свързване към компютъра. Основната номерация е дадена за 9 пинов, а в скоби са номерата
на крачетата за 25 пинов.
Кондензаторът C1 се поставя в легнало положение над вече запоените резистори и диоди.
Двойният диод VD1,2 се разполага върху предварително калайдисаните писти. Огъването на
изводите на VD4 и U1 трябва да се съобрази с отворите на лицевата плочка.
Сглобеният модул се поставя в кутията от куплунг Canon с лицева плочка, през която се
показват светодиода и инфрачервения приемник. За закрепване на готовия приемник към
монитора или друго подходящо място, може да се използва двойнозалепваща лента.
Кабелът (лентов, кръгъл 6х0,14 и др.) за връзка с компютъра трябва да е с дължина не
по-голяма от 2м.
Схемата не се нуждае от настройка. При пускането и може да се провери дали има
напрежение около 9V след двойният диод и 5.1V върху ценер диода.
Приемното устройство само по себе си не може да Ви даде никакви функционалност -
необходим Ви е съответния софтуер за Вашата операционна система. За повече информация по
този въпрос отидете в раздела за софтуер.

NA-2021 ПРИЕМНИК ДИСТ.PC2 131 ПРИЕМ.ДИСТ. PC2